Замисляме ли се в този забързан и изнервен свят дали заради самото оцеляване работим това, което ни доставя удоволствие и изпитваме ли удовлетворение от извършената работа?
В повечето случаи – предполагам “ НЕ “ . Поне при мен е така. Учих за едно, дълги години работих друго, а имам интереси в друга насока.
Скоро прчетох в книгата на Ян Ван Хелсинг “ Не пипай тази книга “ как да си избираме какво да работим – да си представим,че сме финансово осигурени и не се налага да работим за пари. Тогава бихме работили нещо, което ни доставя удоволствие и бихме влагали в него целия творчески потенциал, който притежаваме.
Да, но реалността е друга.
Като отдушник за стреса и спасителен остров за творческия порив на един мечтател е моето хоби.
Първото ми по-сериозно хоби се зароди в опит да докажа пред определен кръг от приятели, че освен като добри готвачи ( какъвто аз определено не съм ), мъжете могат да се представят добре и в сферата на шева и кройката – на непрофесионално ниво.
И така почнах – със стара руска шевна машина и една оше по-стара книга по шев и кройка.
“ Специализирах “ в изработка на елечета – спортни, официални и двулицеви.
Ето и някои неща, които останаха в гардероба за лична употреба:
Шиенето си остана само хоби и то временно, поради финансови причини – разбира се. За професионална работа се изискваха средства, които нямах възможност да инвестирам и така човечеството се лиши от един нов Армани !
Трябва ли да си избираме хоби на финансов принцип?
Бих перефразирал горното така:
Нека нашите възможности да съвпадат с нашите желания!
Още за моите хобита: Лого » WEB дизайн » Китари » Музика »